Едногодишното дете-кои са причините за неговата активност

Жизнерадост
 Една година е вълнуваща възраст. Вашето бебе се изменя в много отношения. Променя се вкусът му към храните, начинът на придвижване, поведението му към хората, които го заобикалят, отношението му към самото него и към другите.

Когато е било по-малко и безпомощно, вие сте могли да го слагате там, където е било нужно, давали сте му най-подходящите според вас играчки, хранили сте го така, както сте считали за най-полезно. През по-голяма част от времето то добродушно ви се е подчинявало. Но във възрастта към 1 година всичко става по-сложно. То като че ли започва да разбира, че не е предназначено да бъде някаква играчка през- целия си живот, че то е човешко същество, личност със свои мисли и желания. Когато предложите нещо, което не му харесва, то чувствува, че трябва да се наложи. Природата му подсказва това. То просто заявява "не" с думи или с дела дори и за неща, които му се харесват. Психолозите наричат това явление "негативизъм", а майките "ужасен стадий на отрицание". Но помислете за момент какво би му се случило, ако детето никога не казваше не. То би станало робот, механичен човек. Вие не бихте издържали на изкушението постоянно да го командувате и то би спряло да се учи и развива. Когато порасне и навлезе в живота - в училище, а по-късно на работа, всеки би се възползувал от неумението му да отказва. Него никога за нищо няма да го бива.
Страст към изследване
 Едногодишното дете е страстен изследовател. Навира се навсякъде, опипва резбата по мебелите, клати масата и всяко незаковано нещо, иска да извади всяка книга от библиотеката, катери се навсякъде, където може, вмества малки неща в големи и след това се опитва да направи обратното. Уморената майка нарича това "пъхане навсякъде" и нейният тон показва, че това я дразни. Тя сигурно не съзнава колко важен е този период за него. Бебето трябва да открие големината, формата и подвижността на всичко в своя свят и да изпробва собственото си умение, преди да премине към следващия етап, по същия начин както трябва да завърши първоначалното училище, преди да влезе в гимназията. Това, че се "пъха навсякъде", показва, че е умно и одухотворено. Впрочем сигурно вече сте разбрали, че докато е будно, то никога не е спокойно. Това не е нервност, а нетърпение. То е устроено по този начин, за да може ползотворно да възприема новото и да се упражнява през целия ден.

Източник:д-р Бенджамин Спок-"Грижи за бебето и детето"