Какво никога не трябва да казвате на детето си?

Мама тъкмо е минала със стирката кухненския под, когато Вили влетява от вратата с кални маратонки, бърайки да сподели откритие, което е направил за насекомите, скалите или нещо друго. Как реагира майката? Крещи от ужас, колкото може: "Току що измих пода! Това ли е всичко, което можете да правите, да направите каша след мен?"

Според д-р Тери Брейзълтън, професор по педиатрия в Харвардския медицински институт, ако майката отговори това, тя не само ще попари ентусиазма на детето, но и ще подкопае чувството му за постижение, а в най-лошият случай ще унищожи крехкото му самочувствие.

 Според него има 9 реплики, които никога не трябва да казваме на дете:

- Видя ли, казах ти!
- Когато аз бях на твоите години...
- Защото аз казвам така!
- Защо не можеш да си като брат си/сестра си?
- Ако не направиш, каквото казвам, аз се махам от тук!
- Как може да си толкова глупав?
- Млъкни!
- Не да отидеш навсякъде!
- Искам да спрете да се карате. Сега!

Защо тези коментари са вредни?
Брейзълтън изтъква следните причини:

- Видя ли, казах ти! - когато децата чуят това, за нещо, което първоначално е било акт на независимост се покрива с чувството за неуспех и некомпетентност;
- Когато аз бях на твоите години... - това създава у децата усещане, че родителите им са били много по-напреднали на тяхната възраст, и освен това приемат този коментар, като обезценяване на тяхната уникалност;
- Защото аз казвам така! - като казват това, родителите поемат ролята на диктатор и децата реагират на тиранията със съпротива. Освен това, ако децата евентуално се съгласят, те със сигурност ще намерят начин да си отмъстят;
- Защо не си като брат си/сестра си? - така родителите показват, че не са доволни от детето, като човек и искат то да прилича на някой друг. В резултат то се чувства деградиращо, безполезно, обезверено и необичано;
- Ако не направиш, каквото казвам, аз се махам от тук! - това твърдение не трябва да се произнася никога и по никакъв повод, тъй като най-големия кошмар за едно дете е да бъде изоставено от родителите си (Разбира се, ако постоянно му го повтаряте то изобщо няма да ви взема на сериозно, но пък и ще продължава да се държи лошо);
- Как може да си толкова глупав? -  този въпрос повлиява отрицателно на децата относно собствената им представа за себе си и отговорът би бил - да отвърне на удара, като продължава да прави същото или чрез опити да докаже, че не е така. По-чести са случаите, когато то решава, че наистина е глупаво, т.е. от него не се очаква да се държи, като умно.
- Млъкни! - това е емоционален шамар за детето, със силата на физическия. Това може да го накара да стане непокорно със същата сила, която влага, когато е ядосано.
- Неможеш да отидеш навсякъде! - това е опустошително за тях, разрушава надеждата им, че с това което правят и чувстват ще могат да постигнат някаква промяна или тяхното разочарование ще премине във вербална атака;
- Искам да спрете да се карате. Сега! - Всички братя и сестри се бият. Това е част от израстването. Това е част също от изграждането на близост помежду им. Децата трябва да тестват себе си по всякакъв начин, включително и физически. Опасностите от съперничеството между братя или сестри са значително преувеличени.

Когато родителите изричат неща, подкопаващи самочувствието на децата, те спират развитието на положително им чувство за собствена стойност, децата дори започват да се съмняват в обичта на родителите си. Освен това, те никога няма да се научат да бъдат отговорни за собственото си поведение, защото родителите им не са пожелали да установят възможните положителни насоки във възпитанието им, а са предпочели да действат по начина, който е по-лесен за тях.

Източник: http://www.za-decata.com/